Видове изкуства в Изобразителното изкуство.

Видове изкуства в Изобразителното изкуство.

Графиката е вид  изящно изобразителното изкуство. Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Принципно е базирана на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. Предмет на графиката са жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, интериор. Съществува и абстрактна графика.

Видове

Според съдържанието и предназначението си графиката се дели на изящна и приложна. Към изящната се отнасят произведения със самостоятелно художествено значение – графични картини, които не са пряко свързани с текст. Приложната включва всички видове графика, свързана с текст и предназначена за оформяне на книги, списания, вестници – карикатура, плакат, етикет, шрифт и др.

Изящна графика
Приможна графика

Графиката като рисунка

Обичайни графични материали са моливът, тушът, мастилото, въгленът (пресован или не), кредата. Рисува се с различни видове четки, метални или истински пера, дори подострени клечки. Като основа за рисуване се използва хартия или картон, понякога коприна или други. Скрепването на по-нетрайни материали като молив, въглен или креда става чрез напръскването на рисунката с фиксаж.

Печатна графика

Тук рисунката служи само като изходен материал за графичния отпечатък. При този вид графика има възможност да се получават множество отпечатъци от работната повърхност. Според принципа на работа и технологията се дели на висок, дълбок и повърхностен печат.

• Високопечатни техники

За работна повърхност се използва дърво (чимшир, орех или др.), синтетичен материал (линолеум и др.), кост, камък, метал. Подготвителната рисунка се пренася върху нея с помощта на абрис (най-често оризова хартия) или друг способ. Местата, които в крайния отпечатък трябва да останат бели се обработват с резци, като се отнема част от повърхността на материала чрез нанасяне на щрихи. След приключване на работата върху повърхност се нанася обсетово мастило. То може да бъде смесено с маслена боя в съотношение 3:1. Прибавят се и добавки (секативи) чиято цел е да подобрят качествата и трайността на мастилото. Върху намастилената повърхност се поставя листът на който ще се печата. В миналото се е използвала специална костна лъжичка (костка) с чиято изпъкнала повърхност се нанасят въртеливи движения върху поставения на работната повърхност лист.Днес отпечатването става със специални машини – преси. 

• Дълбокопечатни техники
• механични:

При тази група техники печата не повърхността а издълбаната част от изображението в която се втрива мастило. Според начина на гравиране на щрихите се делят на:

Суха игла е техника в изобразителното изкуство, вид гравюра, при която не се изпозват киселини. Суха игла е относително лесна за изпълнение техника.При сухата игла е добре да се запази ескизния характер на творбата.Суха игла (гравюра) – металната повърхност се издрасква с остър предмет – офортна игла или шайбер. Мастилото се втрива в щрихите а останалата повърхност се почиства добре от него. Печата се с помощта на офортна преса върху навлажнен лист. Могат да се получат от 20 до 50 качествени отпечатъка.

• мецотинто: повърхността на плочата се награпява с помощта на инструмент наречен кобилка. Многобройните гъсто разположени миниатюрни грапавини, дават черен отпечатък след втриването на мастило. С инструмент подобен на лъжичка (полирка) се заглаждат тези грапавини. Колкото по продължително се обработва дадена част от повърхността, толкова по-светъл тон ще се получи там в отпечатъка. Ефектът на техниката е подобен на монохромна живопис.Означава „боядисан отчасти“

• химически:
• мек лак: техника подобна на офорта, но лакът е смесен с овча лой което му пречи да се втвърди напълно. Покрива се с опъната на рамка фина тъкан (примерно дамски найлонов чорап) и се нанася рисунка с не-много остър предмет, може молив. Получените щрихи не са резки а наподобяват моливна рисунка. Разяждането и печатането е като при офорта.

• акватинта: идеята на техниката е да имитира акварелна рисунка. Онази част от плочата която трябва да даде бялото в отпечатъка се покрива с грунд. Плочата се потапя в киселина за кратко, след измиване и подсушаване се покрива тази част която ще е тонирана в светлосиво и т.н. Обикновено се правят четири или пет степени, но понякога и доста повече, като се търси живописен ефект. Печатането е като при офорта. От плочата могат да се извадят до 10 качествени отпечатъка. Техниката рядко се използва сама, в повечето случаи е допълнение към офорта.

• резерваж: по повърхността на плочата се полагат мазки с четка потопена в гъст захарен сироп смесен с гума арабикум или декстриново лепило. Получават се петна и капки от сиропа чиято големина, форма и гъстота може да се контролира с четката. След засъхването им върху плочата се нанася грунда. Когато той се втвърди, плочата се обработва с топла вода която разтапя капките захарен сироп. В грунда се получават непокрити места с формата на капките. Разяжда се и се печата като при другите техники. Тоналността на петната се контролира с продължителността на престой в киселината. Техниката може да се използва самостоятелно, примерно при пейзаж, но в повечето случаи е допълнение към други дълбокопечатни техники.

• препечатки: върху покритата с мек лак повърхност на плочата се поставят различни по форма и фактура парчета плат. Те се притискат чрез преса. В резултат фактурата им се отпечатва в лака като сваля част от него.

Разяждането и печатането са като при останалите сходни техники. Препечатките се използват главно като допълнение и разнообразяване на офорт или друга техника.

• смесена техника: често описаните по-горе техники се ползват в съчетание помежду си. Класическо е смесването на офорт и акватинта или офорт и мек лак.

Повърхностен печат

Литография  е метод за печатане върху гладка повърхност.Така се нарича и полученият отпечатък.

С помощта на този метод може да се отпечата текст или рисунка. При литографията се използват литографски камък, цинков или алуминиев лист.

Графика и технологии

С развитието на новите технологии се появява компютърната графика.

Компютърната графика е дял на компютърните науки, който изучава методите за цифрово синтезиране и обработка на визуално съдържание.

Информацията и снимките са взети от интернет.