Видовете изкуства в Изобрразителното изкуство
Видовете изкуства в Изобрразителното изкуство
Живописта е вид изящно изобразително изкуство за нанасяне на боя, пигмент и други оцветители върху повърхности. Изразно средство на живописта е цветът. Боята обикновено се нанася с четка, но може да се ползват и други инструменти като шпатули, гъби и пистолет за боядисване. Най-често се срещат произведения на живопис, при които основата на картините са различни повърхности: стени, хартия, платно, дърво, стъкло, глина и бетон. Освен това към рисунката могат да се добавят и множество други материали: пясък, глина, хартия, гипс, позлата, както и различни по-малки предмети.
Живописта е начин на творческо изразяване и то може да има многобройни форми. Рисуването, движенията с ръка (в екшън пейнтинга), композицията, сюжетът (в наративното изкуство) и абстракцията (в абстрактното изкуство) служат за изразяване на идейното намерение на художника Картините могат да бъдат натуралистични и природни (както е в натюрморта и пейзажната живопис), фотографски, абстрактни, исторически, символични (в символичното изкуство), емоционални в експресионизма или от политически характер (както е в артивизма).
Част от темите на произведения на живописта в източното и западното изкуство са свързани с религиозни мотиви и идеи. Примери за този вид живопис варират от митологични фигури в грънчарството през библейски сцени, изрисувани върху вътрешните стени и тавана на Сикстинската капела, до сцени от живота на Буда или други образи от източен религиозен произход.Съществува и по-тясна интерпретация на термина живопис като произведения, изработени с маслени бои върху платно, картон, твърд картон и други подобни материали.
Видове живописни техники
- Маслена живопис
Маслената живопис е процес на работа с пигменти, които се свързват с помощта на масло, в началото на съвременна Европа това е преди всичко лененото масло. За целта лененото семе се вари със смола, например борова смола или дори тамян, които са наричани лакове и са високо ценени заради гланца си. Други масла които са използвани включват това от маково семе, слънчогледово семе, орехово масло и шафраново масло. Художниците понякога умишлено използват бои с различни масла в една и съща картина в зависимост от ефекта, който искат да постигнат.
- Пастелна живопис
Пастелите са три вида – сух, маслен и восъчен. Маслените пастели са изработени от пигмент с ленено масло по пътя на пресоването. По същия начин се изработва сухият пастел, с изключение на това, че не се използва масло. В основата на восъчните пастели лежи смесването на висококачествен восък с пигменти. Масленият пастел се смята за учебен материал, докато сухият аналог се използва както за целите на обучението, така и в чисто артистичните сфери. Пастелите придават ефект на меки преходи и нежност на цвета.
Има два основни типа сухи пастели: твърди и меки. Меките пастели са съставени предимно от чист пигмент, с малко количество на свързващи материали. Подходящи са за широки щрихи. Твърдите се чупят много по-трудно, защото съдържат повече свързващи материали. Идеални са за рисуване, тъй като могат да бъдат използвани за тон, за фини линии и внимание към детайла.
За рисуване с пастели трябва текстурирана повърхност. Рисунките обикновено се извършват върху цветна хартия. Тонът на хартията се избира индивидуално в зависимост от възложената задача. Бялата хартия предотвратява насищане на основните цветове.
Има три вида хартия за пастели: тип шкурка, която се използва за произведения на изкуството и се продава на листове с големи размери; пастелна дъска – състои се от малки частици корк; кадифена хартия. Може също да се използва хартия за акварел. За тон на акварелната хартия е добре да се ползва чай или кафе.
- Акрилна живопис
Акрилните бои са бързо засъхващи бои суспендирани в емулсия на акрилен полимер.
Акрилът може да се смесва с вода, за да се разреди, когато е необходимо. Изработен е на базата на синтетични, изкуствени смоли, полиакрили, които карат пигмента да прилепне към тях, за разлика от използването на ленено семе или други естествени масла при другите техники. Това позволява на акрила да съхне бързо, а също така да се почиства без разтворители. Когато нарисуваната картина изсъхне, цветовете потъмняват.
Акрилните бои могат да се използват върху каквато и да е повърхност, стига тя да не е мазна. Това включва стъкло, дърво, метал, плат и други подобни повърхности. Едно голямо предимство на този вид бои, както и на картините, изработени с тях е, че с времето не се получават пукнатини в боята, както това се случва с маслените бои. Друго нейно предимство е, че почти няма мирис.
- Акварелна живопис
Акварел е метод на рисуване, при който боите са направени от пигменти, суспендирани във водоразтворим материал. Основни материали, които се използват при приготвянето на акварелните бои са пчелният мед и гума арабика. Водните бои се размиват предварително във вода и с четка върху хартия, папирус, дървена кора, пластмаса, пергамент, кожа, дърво и на платно, а в източната живопис (в Китай, Япония, Корея) често и върху плат с черна или кафява боя. Индия, Етиопия и други страни също имат дълги традиции. Боядисване с пръсти с акварелни бои произхожда от Китай. Акварелни моливи са водоразтворими цветни моливи, които се използват за сухо и мокро рисуване. Освен класическите акварелни бои днес са разпространени и акварелни моливи, които допълнително обогатяват възможностите на тази техника.
Акварелните бои дават светли, ефирни тонове. Живописната техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата. Търси се игра на цветовете повече отколкото уточнен контур. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна. Боите могат да се смесват и лесно се съчетават с гваш и рисунка с туш.
- Живопис с мастило
Картините с мастило са направени с течност, която съдържа пигмент и боя и се използва за оцветяване на повърхността, за да се получи изображение, текст или композиция. Мастилото за рисуване се използва с писалка, перо или четка. То може да бъде сложна смес от разтворители, пигменти, бои, смоли, смазки и други материали. Съставките на мастилото контролират потока, цвета и дебелината на мастилото и дават външния му вид след като изсъхне. Използва се най-вече в китайската и японска живопис в съчетание с други техники.
- Живопис с горещ восък
Основният пластификатор на боите е восъкът, поради което често техниката е наричана и восъчна живопис. Боите за техниката представляват пигмент, разтворен във восък. Енкаустика, известна също като рисуване с горещ восък, включва използването на нагрят пчелен восък към които се добавят цветни пигменти. След това течността / пастата се нанася върху повърхност – обикновено дървена, макар че често се използват платна и други материали. Най-проста енкустична боя може да бъде направена от добавяне на пигменти към пчелния восък, но има и няколко други рецепти, които могат да се използват, някои от които съдържат други видове восъци, смола дамара, ленено масло и други съставки. Чистите прахообразни пигменти могат да се купят и използват, въпреки че някои смеси използват маслени бои и други видове пигмент.
Метални инструменти и специални четки се използват за оформяне на картината преди да се охлади, както и нагряти метални инструменти за манипулиране на восъка, след като се охлади върху повърхността. Други материали могат да бъдат обвити и колажирани върху обработваната повърхност и да са нанесат на слоеве, като се използва енкустичната боя, за да се прилепят към повърхността. Различните цветове на боите непрекъснато се подгряват до температура над точката на топене на восъка, същото се отнася и за основата. В същото време трябва да се рисува много бързо, не позволява корекции като ретуш – първият живописен слой остава и последен.
- Стенопис
Фреската е живописен метод за рисуване на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам и името на тази живописна техника (за разлика от секо – рисуване върху суха основа). Това е един от методите, използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес. Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, преди грундът (мазилката) да е изсъхнал. Поставеният живописен слой се слива с основата и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен. Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието „фреско“ с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.
- Гваш
Гвашът е боя на водна основа, състояща се от пигмент и други материали, предназначени за използване в непрозрачен метод на боядисване. Гваша се различава от акварела, тъй като частиците него са по-големи, съотношението на пигмента към водата е много по-високо и е налице и допълнителен инертен бял пигмент, като например креда. Това прави гвашата по-тежка и по-непрозрачна боя с по-големи отражателни качества. Както всички водни бои и той се разрежда с вода.
През 1952 г. Анри Матис рисува с гваш известната си серия от сини актове.
- Емайл
Емайлирани предмети се изработват чрез рисуване със субстрат, обикновено метал и с фрита, вид стъкло на прах. Минералите, наречени цветни оксиди, осигуряват оцветяването. След изпичане при температура 750 – 850 градуса по Целзий (1380 – 1560 градуса по Фаренхайт), резултатът е разтопено наслояване на стъкло и метала. Емайла традиционно се използва за декориране на ценни предмете. През 18 век рисуваните картини с емайл се радват на мода в Европа, особено като средство за портретни миниатюри. В края на 20 век техниката на правене на порцеланов емайл върху метал се използва като издръжлив носител за външни стенописи.
- Спрей-боя
Аерозолната боя (наричана още боя за пръскане) е тип боя, която се предлага в затворен контейнер под налягане и се освобождава в фина мъгла от спрей при натискане на бутона на клапана. Формата на спрей боя, аерозолната боя оставя гладка, равномерно покрита повърхност. Флаконите със стандартен размер са преносими, евтини и лесни за съхранение. Аерозолният грунд може да се нанася директно върху гол метал и много видове пластмаси.
Скоростта, преносимостта и продължителността също правят аерозолната боя често ползвана за графити. В края на 70-те години, подписите и стенописите на уличните графити майстори стават по-сложни и с индивидуален стил, разработен като фактор на аерозолната среда и скоростта, необходима за незаконната работа. Много от тях сега разпознават графитите и уличното изкуство като уникална форма на изкуството и специално създадени аерозолни бои се правят за художника на графити. Шаблонът предпазва повърхността, с изключение на специфичната форма, която трябва да бъде боядисана. Шаблоните могат да бъдат закупени като подвижни букви, поръчани като професионално изрязани лога или ръчно изрязани от художници.
- Темперна живопис
Саркофазите на египетските фараони са изписани в темпера. В Индия са открити рисунки върху камък с подобна техника. Византийските майстори също ползват тази техника. Всички оцелели платна на Микеланджело представляват яйчена темпера.Темпера е доминиращ и основен модел на рисуване, преобладаващ през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните. Преди изобретяването и разпространението на маслените бои, до XV-XVII век темперните бои са основен материал на живописта. Счита се, че родината на маслените бои е Афганистан и после са пренесени в Европа. Те са по-съвършени от темперните и постепенно ги изместват. Темперни бои все още се използват за изписването на икони, особено в православието.
Правени са като към яйчен жълтък се добавя пигмент. Някои от пигментите, използвани в миналото са токсични. Темперните бои обикновено засъхват бързо. Исторически най-често се използват върху основа дърво. Днес се приготвят на основата на сух прах от естествени пигменти или техните синтетични аналози. За свързващо звено на темперната боя се използват емулсии – природни (разреден с вода яйчен жълтък, сок от растения, рядко – само в стенописи – масло) или изкуствен (лепила, полимери). Темперната живопис има различни техники – включва рисуване с тънък слой глазура, но също така и гъст.
- Спояваща се с вода маслена боя
Водоразтворимите маслени бои (наричани също така „водоразтворими“ или „водоустойчиви“) са модерно разнообразие от маслени бои, конструирани да се разреждат и почистват с вода, вместо да се използват химикали като терпентин. Те могат да се смесват и да се използват, като се използват същите техники като традиционните бои на базата на масло, но докато са още мокри, той може ефективно да бъде премахнат от четки, палитри и парцали с обикновен сапун и вода. Тази водоразтворимост идва от използването на маслена боя, в която единият край на молекулата е променен, за да се свърже слабо с водните молекули, както в разтвор.
- Дигитална живопис
Дигиталната живопис е метод за създаване на цифров артистичен обект (живопис) и / или техника за създаване на дигитално изкуство в компютъра. Като метод за създаване на художествен обект, той адаптира традиционната среда за боядисване, като акрилна боя, масла, мастило, акварел и т.н. и прилага пигмента върху традиционните носители като вълнен текстилно платно, хартия, полиестер и др. чрез софтуер за управление на промишлени роботизирани или офис машини (принтери). Като техника се отнася до софтуерна програма за компютърна графика, която използва виртуално платно и виртуална живописна кутия с четки, цветове и други консумативи. Виртуалната кутия съдържа много инструменти, които не съществуват извън компютъра, и които дават на дигиталното произведение различен облик и усещане от произведения на изкуството, направени по традиционния начин. Освен това, цифровата живопис не е изкуство „компютърно генерирано“, тъй като компютърът не създава автоматично изображения на екрана, като използва някои математически изчисления. От друга страна, художникът използва собствената си техника за рисуване, за да създаде част от работата на компютъра.
- Живопис с цветни моливи
Цветните моливи имат твърд пигмент, поставен в някаква обвивка. При черните моливи това обикновено е графит. Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици. Те се подострят с острилка при изхабяване. С тях се рисува изключително върху хартия.
Информацията и снимките са взети от интернет.
Коментари
Публикуване на коментар