История на фотографията
История на фотографията
Стенопеичен фотоапарат и камера обскура
Възникването на фотографията през 19 век е резултат от няколко важни технически открития. Първото е оптическо.
Дълго преди първите снимки да бъдат направени, китайският философ Мо Ди и гръцките математици Аристотел и Евклид описват стенопеичен фотоапарат в V – IV век пр.н.е. През 6 век, византийският математик Антимий от Трал използва тип камера обскура в експериментите си, Ибн ал-Хайтам (965 – 1040 г.) изучава камера обскура и стенопеичен фотоапарат и прави първото им описание и точен анализ, Албертус Магнус (1193 – 1280 г.) открива сребърния нитрат, и Жорж Фабрисиус (1516 – 71 г.) открива сребърния хлорид. Даниеле Барбаро описва диафрагмата през 1568 г., а Вилхелм Хомберг описва как светлината прави някои химични вещества да потъмнеят (фотохимичен ефект) през 1694 г.
Много важно откритие за фотографията е камера обскура. По това време тя е в употреба от поне 400 години. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата ѝ като помощно средство при рисуване е насърчавана. Този ранен оптичен прибор не съхранява получения образ, а просто проектира това, което се намира пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху отсрещната стена и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без обектив. Самата фраза „камера обскура“ означава буквално „затъмнена стая“. Тя е използвана и за наблюдение на слънчеви затъмнения.
Второто важно откритие е химическо. То също има основи в дълбока древност. Стотици години преди изобретяването на фотографията, хората знаят, че някои цветове избеляват на слънцето, кожата на човека потъмнява на слънцето, а скъпоценните камъни искрят, но не успяват да направят съществена разлика между топлина, въздух и светлина. Йохан Хайнрих Шулц (1687 – 1744 г.), физик и професор в Галския университет, Германия, установява през 1724 година, че под влияние на светлината солите на желязото променят цвета си. През 1725 г. той се опитва да направи светещо вещество и случайно смесва тебешир с азотна киселина, която съдържа неголямо количество разтворено сребро. Шулц установява, че когато слънчевата светлина огрее бялата смес, тя става тъмна, докато ако сместа се защити от слънцето, цветът ѝ не се променя. След тези наблюдения той провежда няколко експеримента с букви и цифри, които изрязва от хартия, поставя върху бутилката с приготвения разтвор и след като го осветява, получава фотографски отпечатъци. Професор Шулц публикува данните през 1727 година, но не прави опити да направи изображенията постоянни. Този експеримент обаче предизвика серия от наблюдения, открития и изобретения в областта на химията, които след малко повече от век довеждат до изобретяването на фотограф.
Иформацията и снимките са взети от интернт
Коментари
Публикуване на коментар