Начаото на киното по света и у нас

Начаото на киното по света и у нас 

Киното в САЩ

Ползвайки се от отслабналата европейска организация плод на Първата световна война, през 20-те години киното на САЩ преживява изключително бурен процес на развитие. Американските производители се уверяват в голямата доходност от филмовите продукции, те бързо се ориентират в почти светкавичната възвръщаемост на вложените средства и забогатявайки неусетно, създават мощи производствени бази. Изникват студиите „Парамаунт“, „Метро“, „Фокс“, „Колумбия“ и „Юнайтед Артист“. Филмовата дейност се превръща много бързо в могъща промишленост, и като такава, въвежда строга стандартизация на техниката и производствените процеси. Определят се категориите на филмовите продукции („Суперпродукция“, А, В и С) и във връзка с това се определят нормативите за заснет полезен метраж на снимачен ден, разходите на осветление на квадратен метър площ, диафрагмата на която да се снима в интериор, силата на ключовото осветление, броят на техническите сътрудници и пр.

Често във филмите се използват проверени операторски решения, заимствани от филм във филм, използва се стандартно осветление (всичко в кадър трябва да се вижда), традиционни композиционни прийоми, стандартно движение на камерата (лишено от предварителен замисъл), силно омекотен оптически рисунък на дамските портрети, отделяне на сюжетните места с помощта на контражурно осветление. Въпреки това, добрите оператори настойчиво провеждат и съгласуват своите изобразителни решения с изискванията на драматургията. Пример за реалистичната и артистичната трактовка на темата са операторите Рейнолдс („Алчност“), Джон Арнолд – „Големият парад“, Х.Росон – "Нюйоркските докове'. Така водещите американски оператори постепенно овладяват и доразвиват основните операторски изразни средства (боравенето с художествено осветление, движението на камерата, разнообразяването на ракурсите, интересните и обосновани композиционни решения, използването на оптически рисунък и приспособления, тоналната перспектива, обогатяването на въздушната перспектива, раздвижването и организирането на големите масовки, първите сложни каскади). Филмите „Раждането на нацията“ – 1915 г. и „Нетърпимост“ – 1916 г., остават за поколенията символ на „Великият ням“.

През 1921 г. дебютира и основоположникът на художественото документално-поетично кино – Робърт Флаерти („Нанук от севера“), а през 1926 г. на екрана излиза и „Моана от южните морета“.

Киното на САЩ от този период създава и своите класически операторски образци за ерата на нямото кино. Тук трябва да споменем Били Битцер и неговия ученик Алвин Викоф. Разбира се, трябва да се отдаде и заслужена почит на режисьорите като Д. У. Грифит Сесил Б. Де Мил и Чарлз Чаплин.

Киното във Франция и Англия

През 20-те години на 20 век френските и английските оператори добавят към световната съкровищница и своите незабравими постижения. В парижкото предградие Жуанавил са построени най-големите киноснимачни павилиони в Европа, използват се изключителните артисти от трупата на „Комеди Франсес“, пресъздават се класическите литературни произведения. Френското кино създава световните си шедьоври под влиянието на модните тогава стилове алетиерен реализъм и авангард. Силата му е в здравата драматургична конструкция и умението да се разказват сложни психологически ситуации, отличават се актьорската игра и високата изобретателна и филмова култура. През този период са създадени филми като „Празник“ на реж. Жермен Дюлак, „Колелото“ – реж. А. Ганц, „Вярно сърце“ – реж. Епщайн, „Земя“ и „Арлезианката“ – реж. А. Антоан. Заедно с тях на екрана излизат и смелите творчески експерименти „Механичен балет“ (1923 г.) – реж. Фр. Леже и Д.Мърфи, „Антракт“ (1924 г.) – реж. Р.Клер, „Раковината на кюрето“ (1928 г.) – реж. Жермен Дюлак, както и прочутия „Андалуското куче“ (1928 г.) – реж. Луис Бунюел и Салвадор Дали.

Киното в България

През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филмът Пристигането на влака на Братя Люмиер, както и филм показващ посрещането на цар Николай в Париж. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.

На 4 декември 1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Първият български филм е „Българан е галант“ на Васил Гендов, прожектиран за първи път май 1910 г.

Информацията(уикипедия) и снимките са   взети  от интернет