Скулптура

Скулптурата е вид изящно изкуство, чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали. Те се създават чрез оформяне или комбиниране на твърди материали, предимно от камък, като мрамор, метал, стъкло или дърво, или пластични материали като глина, плат, полимери и по-меки материали. Терминът може да се отнася и до произведения, включващи звук, текст и светлина.Отлети обекти могат да бъдат представени като скулптури. Материалите могат да бъдат третирани чрез отстраняване, например резба. 

Азия

Много различни форми на скулптурата са били използвани в Азия, като много от предметите са религиозно изкуство, основано на хиндуизма и будизма, също и гръко-будистко изкуство. Голяма част от камбоджанска хиндуистка скулптура е запазена в Ангкор, но организираният грабеж е имал тежки последици за много забележителности в тази страна. В Тайланд скулптурите са почти винаги изображения на Буда. Много скулптури и храмове в Тайланд са позлатени, в отделни случаи инкрустирани.

• Източна Азия

Китай

Артефакти от Китай датират отпреди 10 000 години пр.н.е., а талантливите китайски занаятчии са активни много отрано, но по-голямата част от това, което е показано като скулптура, идва от няколко исторически периода. Първият период, който представлява интерес, е периодът на Западната Династия Джоу (1050 – 771 г. пр.н.е.), от която идва голямо разнообразие от сложни бронзови плавателни съдове. Следващият интересен период е Династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.), с нейната грандиозна армия от теракота, сглобена заради гроба на Чин Ше Хуанг, първият император на важната, но управлявала за кратко династия Чин, предшественичка на Хан. В гробове, които датират от периода на Хан, са открити много фигури, които изглеждат интересни дори 2000 години по-късно.

• Япония

В Япония са правени безбройни картини и скулптури и често са спонсорирани от правителството. По-голямата част от японската скулптура е асоциирана с религията, а обществената употреба запада с намаляването на важността на традиционния будизъм. По време на периода на Кофун (ІІІ век), глинени скулптури, наречени ханива, били издигани около гробовете. Вътре в кондото на храма „Хорю-дзи“ е тройното божество Шака (623 г.), историческият Буда, ограден от двама бодхисатва, също и Кралете-пазители на четирите посоки. Дървеното изображение (ІХ век) на Шакиамуни, „историческият Буда“, съхранявано във второстепенна сграда в „Муро-дзи“, е типично за ранната хейанска скулптура със своето масивно тяло. То е покрито с дебели гънки на „материя“, която е издялана в стил хомпа-шики („обръщаща се вълна“) и има строго и затворено изражение. Училището за скулптури Кей и особено Ункей, създава нов, по-реалистичен стил скулптура.

Централна Азия

Корея 

Гръко-будисткото изкуство е артистичната проява на гръко-будизма, а културният еклектизъм между класическата гръцка култура и будизма се развива за период от около 1000 години в Централна Азия, между завоеванията на Александър Велики през ІV в. пр.н.е. и ислямските завоевания през VII век. Гръко-будисткото изкуство се характеризира със силния идеалистичен реализъм на елинското изкуство и първите изображения на Буда в човешка форма. Те помагат да се определи артистичния (и особено скулптурния) канон на будисткото изкуство по целия континент чак до наши дни. Това също е много силен пример на културен еклектизъм между източните и западните традиции. Влиянието на гръко-будисткото изкуство се разпростира на север към Централна Азия, като силно повлиява изкуството на Таримската падина и накрая стига до изкуството на Китай, Корея и Япония.

Южна Азия

• Индия

Първите познати скулптури са от цивилизацията на долината Инд (3300 – 1700 г. пр.н.е.) и са намерени в исторически забележителности в Мохенджо-Даро и Хараппа, които се намират на територията на днешен Пакистан. По-късно, когато се развиват хиндуизма, будизма и джайнизма, в Индия се произвеждат сложни бронзови и каменни скулптури, например известните скулптури в храмове, които украсяват различни хиндуистки, джайнистки и будистки олтари. Някои от тях, например пещерните храмове в Еллора и Аджанта, са примери на индийска скална архитектура, може би най-големите и смели скулптурни системи в света.Скулптурите от розов пясъчник на Матхура произхождат от периода на империята Гупта (IV – VI век) и достигат висока степен на завършеност и изтънченост на моделирането. Изкуството от периода на Гупта по-късно впечатлява китайските стилове по времето на династията Суй и артистичните стилове от останалата част на източна Азия. По-новите скулптури в Афганистан, направени от хоросан, шиста или глина, показват много силно смесване на индийски пост-гуптски маниеризъм и класическо влияние. Знаменитите бронзови изделия от времето на династията Чола (ок. 850 – 1250 г.) от южна Индия са особено значими. Портретната фигура от Натарая е класически пример. Традициите на индийската скулптура продължават в ХХ и ХХІ век, например в гранитната скулптура на Махабалипурам, произхождаща от династията Палава. Съвременната индийска скулптура е типично полиморфна, но нейни представители са знаменити скулптори като Друва Мистри.

• Африка

Африканското изкуство набляга на скулптурата – африканските творци предпочитат триизмерни, отколкото двуизмерни творби.При африканската скулптура стилът, ключовите естетически характеристики, материалите и използваните техники при създаването на скулптурна творба се отразяват на региона, от когото произлизат. Скулптурите често имат уникални функции, които широко варират от един географски регион до друг.

• Египет

Монументалната скулптура от Древния Египет е световноизвестна, но изисканите и деликатни малки скулптури също са нейна отличителна черта. Древното изкуство на египетската скулптура се е развило, за да представя във физическа форма древните египетски богове и фараони, божествените крале и кралици. Били са следвани много стриктни обичаите, докато са били създавани статуите. Мъжките статуи са били по-тъмни от женските. При статуи в седнало положение, е било задължително ръцете да бъдат поставяни върху колената, а изображението на всеки египетски бог е било определяно от специфични правила.Артистичните творби били класифицирани според точно определено съответствие с всички конвенции, а конвенциите били спазвани стриктно по време на цели 3 хиляди години. Много малко неща се променили във външния вид на статуите, освен по време на кратък период, по времето на управлението на Акхенатен и Нефертити, когато бил поощряван по-натуралистичният портрет.

• Северна и Южна Америка

Скулптурата в това, което сега наричаме Латинска Америка, се развива в 2 различни зони, Мезоамерика на север и Перу на юг. И в двете зони, скулптурата първоначално била от камък, по-късно от теракота и метал, когато цивилизациите в тези зони почнали да процъфтяват технологично. В Средноамериканския регион имало по-монументална скулптура, като се почне от масивните работи, издялани от цял блок, на културите Олмеки и Толтеки, до великолепните барелефи, които характеризират културите на Маите и Ацтеките. В региона на Андите, скулптурите обикновено били малки, но често показвали блестящ стил.

• Европа

Най-ранната европейска скулптура е образ на жена и се предполага, че датира от преди 35 000 години. Нейното откриване през 2008 г. накара експертите да преразгледат историята на изкуството.

Жанрове в Скулпурата 

• Готика

Готическата скулптура се е развила от ранния суров и издължен стил, все още отчасти романски, в пространствено и натуралистично чувство, през 12 и 13 век. Архитектурните статуи в Западната (Кралска) част на Катедралата в Шартр (ок. 1145 г.) са най-ранните готически скулптури и са били революционни като стилов модел за поколения скулптури. 

• Ренесанс

Въпреки че Ренесансът започва по различно време в различните части на Европа (в някои райони създаването на готическо изкуство продължава по-дълго), преходът от Готика към Ренесанс в Италия е означен от тенденция към натурализъм, с преклонение към класическата скулптура. Един от най-известните скулптори по време на възхода на класиката бил Донатело.

• Маниеризъм

По времето на Маниеризма били ценени по-абстрактни представяния,които отдавали по-голямо значение на цвета и композицията, отколкото на реалистичното портретиране на фигурите. Пример за това е „Отвличането на сабинските жени“ на Джамболоня, където фигурите не са позиционирани в удобна поза, тя даже е невъзможна за човешкото тяло, но се забелязва емоцията. Друг пример на тази форма е солната изба на Бенвенуто Челини от 1540 г., изработена от злато и абанос, която представя Нептун и Амфитрит (земя и вода) в издължена форма и неправдоподобни позиции.

• Неокласицизъм

Неокласическият период (около 1750 – 1850 г.) е една от най-великите епохи на публичната скулптура, въпреки че нейните „класически“ прототипи са по-скоро римски копия на еленистични скулптури. В скулптурата най-известните представители са италианецът Антонио Канова, англичанинът Джон Флаксман и датчанинът Бертел Торвалдсен. Европейският неокласически начин на изобразяване също се появява и в САЩ, където най-високият връх бил достигнат малко по-късно в скулптури на Хирам Пауърс.

• Модерен Класицизъм

Модерният класицизъм контрастира по много начини с класическата скулптура от 19 век, която се характеризира с натурализъм (Антоан-Луи Барие), мелодраматизъм (Франсоа Руде), сантименталност (Жан-Баптист Карпо) или внушителна грандиозност (Лорд Лейтън). Някои различни насоки в класическата традиция се появили, когато минало столетието, но изучаването на живия модел и пост-ренесансовата традиция все още били съществени.

Огюст Роден бил най-известният европейски скулптор на 20 век. Той често е смятан за импресионист в скулптурата, каквито са неговите ученици Камий Клоде, Медардо Россо, Паоло Трубецкой, Рик Вутерс и Хуго Рейнхолд, опитващи се да моделират отлитащия момент на обикновения живот.

• Модернизъм

Движението на модернистичната скулптура включва: кубизъм, геометрична абстракция, де Стийл, конструктивизъм, дадаизъм, сюрреализъм, футуризъм, формализъм, абстрактен експресионизъм, поп арт, минимализъм, ленд арт и изкуство на инсталациите.

В началото на 20 век Пабло Пикасо революционизира изкуството на скулптурата, когато започва да създава своите скулптурни конструкции, изработени чрез комбиниране на несъответстващи си обекти и материали. 

Едни от най известните скулптури(статуи)в света 

1.Христос Спасител в Рио .

2. Розовият Ганеша в Тайланд.

3.Статуята на Свободата, Ню Йорк.

4.Паметник на Васил  Левски.

5.Тиан тен Буда.

6.Монумента на Света Богородица(Дева Мария)-Хасково,България.

7.Айфеловата кула.

8.Статуята на Света София.

9.Стуята на справедливостта Темида.

10 Мемориалът на Линкълн .

11.Великденския остров(Национален парк Рапа Нуи).

12.Скулптура за Славейкови в София,България.

13.Бюст на Христо Ботев.

 

  

14.Шипка. 

15.Статуя на лъва в България.

Информацията и снимките са взети от интернет.